Постинг
27.11.2009 15:32 -
2039 година
След 35 години прекарани в Компанията, реших да се оттегля. Стреса вече ми идваше в повече, ученето на нови технологии също, а и младите напираха с нови идеи, амбицирани да се докажат. Мислех да ида на село , спокойствие, чист въздух, лозички и да си правя вино, а в същото време в близкият град, търсеха учители по информационни технологии - бих бил полезен пък и щях да се занимавам с нещо поне в следващите 3 години до пенсия.
Пуснах си едно CV до Директора на училището и той ми се обади да си уговорим дата за интервю. Интервюто мина приятно. Определено отговарях на критериите до момента в който получих въпроса:
- Не можах да ви намеря регистрацията във Фейсбук, да имате идея как да го направя?
- Аз не ползвам Фейсбук - отговорих кратко.
Погледа му се смръзна. Мнението му за мене се завъртя на 180 градуса. Имах чувство, че ме подозира в петорно убийство извършено по най садо-мазо начин. Вече изглеждах като изрод в неговите очи.
Както и да, реших да се отдам на къщата и на лозето, имаше доста неща за оправяне, но преди това мислех да направя едно мухабетче с приятели с които отдавна не се бяхме чували (покрай тази работа не ми оставаше много време) ей така да полеем пенсионирането ми. Обадих се на Грашмульо и той с изненада ми каза:
- Жив ли си бе, батка? Аз преди време се сетих за тебе, да се видим, търсих те във Фейса ама нищо не намерих и си викам, кой знае какво ти се е случило!
Пиндишпана пък ми отговори:
- Сори, няма да мога, бай Момчиле, че ще ходя до Испания. От 2 седмица съм го писал във Фейса, ама ти верно си чешит и не го ползваш. Вземи се регни най-накрая, де!
Е няма да се регна! Отидох си на село. Работа имаше бол. Обаче пък винцето стана елексир. Сипах си малко и реших да се разходя малко из планината наоколо. От един хълм имаше чудесна гледка към долината. Докато си пийвах видях бай Йоцо, местният козар. Пасеше козичките и той ме видя, а аз го извиках.
- бай Йоцо, ела да ми опиташ винцето.
Не изчака втора покана. Седна до мен и се заговорихме. По-едно време той ме пита:
- Абре Градски (така ми викаха щото нали идвам от града), ти нали си учян, бря? Разбираш от кампютри?
- Разбирам малко, думай. - му отговорих аз.
- Абре на тфа, Фацебоокето, как да напраа тъй, че ония тимирутин Гочо, да не мой да ми пиши у дувара?
.......
Поздрав за всички неползватели на глупостта на 21 век - Фейсбук
Пуснах си едно CV до Директора на училището и той ми се обади да си уговорим дата за интервю. Интервюто мина приятно. Определено отговарях на критериите до момента в който получих въпроса:
- Не можах да ви намеря регистрацията във Фейсбук, да имате идея как да го направя?
- Аз не ползвам Фейсбук - отговорих кратко.
Погледа му се смръзна. Мнението му за мене се завъртя на 180 градуса. Имах чувство, че ме подозира в петорно убийство извършено по най садо-мазо начин. Вече изглеждах като изрод в неговите очи.
Както и да, реших да се отдам на къщата и на лозето, имаше доста неща за оправяне, но преди това мислех да направя едно мухабетче с приятели с които отдавна не се бяхме чували (покрай тази работа не ми оставаше много време) ей така да полеем пенсионирането ми. Обадих се на Грашмульо и той с изненада ми каза:
- Жив ли си бе, батка? Аз преди време се сетих за тебе, да се видим, търсих те във Фейса ама нищо не намерих и си викам, кой знае какво ти се е случило!
Пиндишпана пък ми отговори:
- Сори, няма да мога, бай Момчиле, че ще ходя до Испания. От 2 седмица съм го писал във Фейса, ама ти верно си чешит и не го ползваш. Вземи се регни най-накрая, де!
Е няма да се регна! Отидох си на село. Работа имаше бол. Обаче пък винцето стана елексир. Сипах си малко и реших да се разходя малко из планината наоколо. От един хълм имаше чудесна гледка към долината. Докато си пийвах видях бай Йоцо, местният козар. Пасеше козичките и той ме видя, а аз го извиках.
- бай Йоцо, ела да ми опиташ винцето.
Не изчака втора покана. Седна до мен и се заговорихме. По-едно време той ме пита:
- Абре Градски (така ми викаха щото нали идвам от града), ти нали си учян, бря? Разбираш от кампютри?
- Разбирам малко, думай. - му отговорих аз.
- Абре на тфа, Фацебоокето, как да напраа тъй, че ония тимирутин Гочо, да не мой да ми пиши у дувара?
.......
Поздрав за всички неползватели на глупостта на 21 век - Фейсбук
Това си е като модел на социалното общуване след 20 години. Да не дава оня дето е на високо да се случва.
цитирайДа 30 години в бъдещето ;)
цитирай
3.
анонимен -
vihrogonche
27.11.2009 17:12
27.11.2009 17:12
Много яко, Бай Момчиле! Мерси за споделения линк, Черита!
цитирай
4.
анонимен -
от кака ти
30.11.2009 16:52
30.11.2009 16:52
Какво пък ти пречи фейсбук? Внимавай,кака,не се ли убеди,че генетично заложената ни мания да се правим на интересни ,не води до нищо добро!
А и 21 век тепърва започва,но съм сигурна ,че най-голямата му глупост ще я сътвори някой,който не може да бъде толерантен към различните интереси на другите. Целувки на всички!
цитирайА и 21 век тепърва започва,но съм сигурна ,че най-голямата му глупост ще я сътвори някой,който не може да бъде толерантен към различните интереси на другите. Целувки на всички!
5.
анонимен -
facebook - the greatest fear of bai momchil
01.12.2009 15:41
01.12.2009 15:41
гледай сега колко пропуснати ползи от страх да не се регнеш във Фейса :)
цитирай