Ще ви разкажа за един случай за който обикновенно не се пише. А трябва! Става въпрос за благотворителност и не само. Миналата седмица една приятелка на жена ми от Русе, нека да е наречем с ника и Джаста, а не с истинското име, се обади ако можем да пратим някаква сума по една сметка, която събирали за едно момиче. Дотук нищо необичайно. Изпратих сумата без да се замисля, защото е познаваме и знаем че от доста време се занимава с такива неща, но на това ще се върна по-късно.

Малко по-късно се замислих. Всъщност на кого помагаме? Каква е историята зад случката? И разпитах и се сетих за една случка, която прочетох тука в блог.бг за една проститутка и едно момиче на което и беше криво, че не и е казало здравей. Общо взето проститутката се беше примерила с живота, сегашният случай беше точно обратен, момичето на което помагаме се бореше с живота и се бореше точно с това да не стане като проститутката. Жалко наистина, че не си спомням, кой беше блогера разказал тази история. Едно младо момиче, ама пусто му като съм дъртак и вече не помня имена...

Сетих се че по-принцип рядко участвам в такива начинания. Само в подобни случаи идващи от хора на които имам доверие. Не за друго ама по-принцип живота ме научи да не съм доверчив и да подлагам нещата под съмнение. Тия телевизионните благотворителности отдавна съм ги отсвирил. Там за СМС-чето плащам ДДС на държавата ?!?!? Не стига че държавата не се е погрижила и аз и помагам, ми отгоре на всичко и данък плащам. После незнам там колко си удържат мобилните тъпанари, организатори и тем подобна паплач. Всъщност някой казваше, че от 1.20 за благотворителност стигали 20-30 стотинки. Е как да пращам СМС-и???

Та както и да е малко се отклоних. Джаста е от Русе и участва в движението на българските майки. Занимава се с благотворителност отдавна. Прави едни красоти - украсява бутилки, чаши, вази (с камъчета и рисува върху тях) и стават много яки, после ги продава и парите от продажбата отиват за такива каузи. В конкретният случай става въпрос за едно момиче от дом, след като навършило там определените години се залюбило с някакъв лешпер, забременяла от него, родила дете и всичко било ок, обаче главока отишъл да баца като строител в София, уж да печели повече пари, но ... в един слънчев ден и се обадил и казал, че ги зарязва. Дотук нищо ново под слънцето. Истории като тази с лопата да ги ринеш, но в този момент се намесва движението на българските майки. Намират и там някакво общинско жилище в Русе да си го подели с други хора расли по домове и уж всичко било наред, но почнали битови скандали и подобен род тъпотии.

В същото време от глупост ли от младост ли или от двете момичето подновява контакте с лишпера и решава да се премести в София, където отново благодарение на българските майки и е намерено общинско жилище. Обаче след известно време ония калмук почва да ги бие и да ги тормози и тя отново се обръща към движението, което успява да и намери работа и общинско жилище в един друг град (няма да го споменавам, щото се пази в тайна) и затова и събирали пари да може да се премести и да стъпи на крака.

Ся вероятно ще кажете, че момичето само си е виновно. Може и да е така ама отстрани е лесно да се дава акъл - в крайна сметка млада е, няма роднини на които да се опре и вероятно ако не са били хората от движението, след години някой друг блогер щеше да напише постинг как видял една проститутка...

А все пак момичето има желание да живее нормален живот и което е най-важното да отгледа детето си!

Браво!
:)

Знаеш ли, замислих се върху реда, в който се чудиш защо момичето подновявя контакта с бащата на детето си. Според мен не е от глупост. А от липса на поглед върху живота такъв, какъвто го живеем всички ние, които не сме били в дом за сираци. Защото за 18 години децата там са изолирани от реалния живот и после изведнъж ги "изплюват" на улицата и те са длъжни да се справят както ние го правим. Или да станат проститутки, травестити и т.н....... Браво на Джаста! Браво на Движението на българските майки! Защото, ще цитирам една моя страхотна приятелка, : "Благотворителността не бива да е запушалка на зейнала моментна дупка в живота ...на моментно отношение и чувство за съпричастност."

Довършвам си заглавието на коментрата: Историята е ........... една от всичките. Добре че все пак я споделяш с нас. Сигурно знаеш и как още може да се помогне на това момиче?!?!

Но съм съгласна, че трябва да се помага на човек да си стъпи на краката, а не да го издържаш с дарения и той на това да чака цял живот.
Тази история обаче ме навежда точно на такива размисли.
Помогат на момичето един път, помагат му втори път, и после какво. За съжаление то така или иначе от дете някоя благотворителна организация му оправя бъкиите. Освен това замислял ли си се колко абсолютно същите истории се вихрят с момичета, които си имат и семейства и роднини? И накрая млада здрава жена живее с детето си с пенсията на престарялата си майка. На тези момичета кой им помага?
Аз винаги съм смятала, че благотворителността е балсам за душата на даващия.